Недвижимите имоти: по-бързи сделки, по-труден избор и нова роля за агенциите за недвижими имоти

През последните 20–30 години пазарът на недвижими имоти в Европа, САЩ и Канада се промени не само като цени, а и като скорост, поведение на клиента и ролята на професионалния брокер.

Провокирани от фактите движещи тази промяна от ASK URBAN ACADEMY ще проведем в гр.София на 25 Март 2026г. с нашия международен лектор ZOLA SZERENCSES Workshop на тема „Стратегическа практика за брокери на имоти в променящ се пазар – Американският опит в Европа„. Може да намерите информация и да се регистрирате ТУКБъдещето изисква да се адаптираме към него по най-бързия начин!

Ето и какво говорят фактите:

Ако през 90-те години една сделка зависеше от обяви в пресата, безбройни телефонни разговори, хартиени документи, обмяна на информация чрез хартиени носители и физически срещи, днес тя все по-често започва целият процес започва онлайн, минава през дигитални платформи, обслужва се с електронен подпис и се структурира с помощта на CRM, MLS системи, автоматизирани оценки и дигитални регистри. Или поне така се случва вече на запад през океана. В САЩ NAR /Американската асоциация на реалторите/ отбелязва, че още през 2020 г., 97% от купувачите са използвали интернет при търсенето на жилище. През 2025 г. вече 79% от брокерите работят с Електронен подпис, a 66% казват, че приемат нови технологии основно за да спестяват време.

 

По отношение на скоростта, технологията съкращава най-вече етапите преди подписването на договор за сделка: намиране на оферта, маркетиране, комуникация, проверка на документи и координация между страните. В САЩ в началото на 2025 г. са били нужни около 36 дни от публикуване на офертата до сключване на договор за покупко-продажба на имота. През февруари 2026 г. средното време до сключване на сделка е около 47 дни, което не означава, че процесът е станал по-бавен от преди 20 години, а по-скоро днес скоростта зависи много повече от наличността на имоти на пазара, ценово позициониране, лихвени проценти по кредитите и кредитни политики, геополитическа обстановка, динамика на новото строителство. Самата обработка от оферта или сделка от страна на брокера е по-бърза, но пазарните условия често „изяждат“ част от технологичната „печалба“. В Канада картината е сходна: в Торонто средният срок на пазара до сключване на договор за сделка с еднофамилна къща е 26 дни през Q4 2025, а в Отава – 28 дни. В Европа процесът е по-фрагментиран, защото правните режими и регистрите са национални, но въпреки това дигитализацията ускорява сделките – британското правителство посочва, че ранните дигитални проверки могат да ускорят средно сделка с около 4 седмици, а HM Land Registry вече приема Квалифициран електронен подпис /КЕП/ и автоматизира голяма част от регистрационните услуги.

Пазарът на имоти в цифри:

  • около 47 дни средно време за продажба на жилище в САЩ

  • 🏠 68,4% от европейците живеят в собствено жилище и 31,6% по наем

  • 🏠 33,3% от домакинствата са сменили жилището си с настоящето през последните 5г.

  • 🏠 11,8% от населението в САЩ е сменило адреса си през 2024 г.

  • 👨‍👩‍👧 17% от населението в ЕС живее в пренаселени жилища

  • 📉 24% от купувачите в САЩ са купувачи на първи дом

  • 📈 +53% среден ръст на цените на жилищата в Европа от 2010 г.

 

Колко пъти човек сменя жилището си през живота си?

Единен международен отговор няма, но тенденцията е ясна – хората продължават да се местят често, макар и по различни причини. В САЩ 11.8% от населението е сменило адреса си само през 2024 г., което показва висока мобилност, но и по-ниска динамика спрямо предишни десетилетия, когато са сменяли местоживеенето си средно на всеки 6 – 9 г. В типичният американски продавач през 2024 г. е живял в дома си 10 години, което подсказва по-дълги цикли на собственост от миналото. В Канада 33.3% от домакинствата са се преместили в настоящото си жилище през последните 5 години, като най-честата причина е преминаване към по-голямо или по-качествено жилище. В Европейския съюз 68.4% от хората живеят в собствено жилище, а 31.6% са под наем — структура, която прави мобилността различна по държави: по-гъвкава на север и запад, по-бавна на юг и изток.

Парадоксът е, че технологично процесът става по-лесен, но икономически често става по-труден. В САЩ делът на купувачите на първи дом пада до 24% през 2024 г. — най-ниското ниво в статистиките на NAR /Американската асоциация на реалторите/ от 1981 г., а средната възраст на тази категория купувачи достига 38 години. В Европа процентът на купувачите на първи дом е значително по-нисък в много от големите градове. Купувачите първо търсят онлайн, разглеждат по-бързо пазарните предложения, но по-трудно стигат до покупка заради цени, лихви и банкови условия, трудност при взимане на решения и недостиг на предлагане. В Европа натискът върху жителите е чувствително видим: 8.2% от населението на ЕС през 2024 г. отделя 40% или повече от разполагаемия си доход за жилище и жилищни нужди. Цените на жилищата в Европа за последните 15г. се учеличават средно с около 53%, което влошава достъпността до жилища, независимо от технологичния напредък. 17% от населението в ЕС живее в пренаселени жилища, като жилищният натиск е неравномерно разпределен по региони. Т.е. дигитализацията се оказва по-лесена, а достъпът до жилище става все по-труден.

 


Как се променя професионалния пазар с навлизането на масовата дигитализация?

Малките агенции и самостоятелните брокери ще бъдат принудени да променят начина си на работа. Данните от САЩ показват, че 81% от фирмите са с един офис, като 87% са независими брокери и компании, които не са обвързани във франчайз структури /типичната фирма има само двама брокери на пълен работен ден/. Това означава, че „малкият модел“ все още е жив. Но натискът расте и големите франчайзи и платформите печелят от мащаб, от инвестиции в технологии и AI, от по-ниска цена на маркетинга и от по-силни (back-office processes) са всички вътрешни дейности в една компания, които поддържат работата на бизнеса, но не са директно видими за клиента и не са част от директната продажба. PwC отбелязва, че при високи разходи за технологии и AI предимството естествено отива към по-големите или дигитализирани компании, а McKinsey & Company вижда в generative AI потенциал за огромна стойност в сектора.

Затова бъдещето не е „без агенции“, а с „по-малко случайни агенции“. Малките агенции и самостоятелните брокери няма да изчезнат автоматично, но тези без специализация, локално доверие, дигитални инструменти и умения и силна клиентска база ще бъдат изтласкани от пазара. Ще оцелеят онези, които съчетават местното познание с технологичната ефективност – бърза обработка, качествено съдържание, електронни подписи, добра база данни и консултантска роля. С други думи, технологията не отнема бизнеса брокера, а игнорира посредника, който не добавя стойност.

Къде е твоето място? Ако искаш да си част от бъдещия професионален имотен пазар, направи така, че той да не те игнорира! Част от промяната е обмяната на опит с онази част на света, която я създава. Може да намерите информация за предстоящия Workshop и да се регистрирате ТУК

Източници: NAR, census.gov, europa.eu, alberta.ca, mckinsey.com, savills.com, gov.uk, pwc.com, statscan.gc.ca, crea.ca, ontario.ca, deloitte.com 

Вижте също от блога